Жозе Моуриньо: Спазвам правилото на жена ми: “Вкъщи никакъв футбол”

Аз съм напълно нормален човек, специален съм само сред семейството си, уверява португалецът
Жозе Моуриньо дойде в Интер и вече засенчи всички останали треньори от Серия А. След като се захапа с предшественика си в Челси Клаудио Раниери ("закачка между двама уволнени от Абрамович треньори", както написа италиански вестник), Моуриньо изпълни страниците на вестниците и интернет форумите. Португалецът видимо се наслаждава на медийния интерес към своята личност, тъй като по този начин отклонява напрежението от играчите си. Запитан как ще коментира последните нападки към него от страна на Раниери и Сколари, Моуриньо отвръща с усмивка: "За мен не е никакъв проблем. Те говорят за мен, за да се видят на първа страница на вестниците, за тях това е безплатна реклама." А как би посрещнал евентуален сблъсък Интер - Челси в Шампионската лига? "Ще бъде мач като всички останали. Би било добре да срещнем Челси, защото това ще означава, че сме преминали груповата фаза." Ето интервюто на Специалния пред директора на информационната емисия "Теледжорнале 1" на РАИ Уно Джани Риота.



- Моуриньо, какво бихте казали, ако се наложи да обясните на някой марсианец същността на играта футбол?


- Ще кажа, че той е нещо повече от игра, в социален и културен план футболът е най-важният феномен в днешния свят. За нашата латинска култура той е много повече от игра, много повече от тези 90 минути. 90-те минути са само един отделен период от 7-те дни на седмицата, в които с футбола се живее всеки ден. За нас футболът е живот.


- Един ваш колега - Ариго Саки, твърди, че футболът е най-важното от маловажните неща. Съгласен ли сте?
- Съгласен съм, но предпочитам да кажа, че футболът е много, много важен за живота на толкова много хора. Разбирам какво иска да каже Ариго. Зная добре, че когато се говори за бедност, за война, за децата с проблеми или когато се говори за социалните и икономически проблеми на нашия свят, тогава футболът със сигурност не е толкова важен. Но футболът е важен за живота на милиони и милиони по света.


- На 45 г. вече сте спечелили 11 трофея във футбола. Когато отидохте в Англия, казахте: "Аз съм Специалния (I'm the special one)." Кое ви е толкова специалното?


- Не съм казал това, историята я съчини английската преса. Спечелих Шампионската лига на 24 май, пристигнах в Англия на 26 май, два дни по-късно. На пресконференцията при представянето ми ме попитаха дали имам качества да тренирам в тяхното първенство. Отговорих: "Онзи ден спечелих Шампионската лига, как да нямам качества да тренирам в Англия?" После, когато те ме попитаха дали се чувствам специален треньор, отговорих - да, защото съм спечелил толкова трофеи и защото току-що бях спечелил най-важната купа с отбор като Порто. На следващия ден вече бях Special one (Специалния). За мен това не е проблем, но съм специален само у дома при моята съпруга и децата ми.


- Някои журналисти твърдят, че сте надменен, а футболистите, работили с вас, уверяват, че е точно обратното, тоест че сте треньор, който обича диалога. Какво толкова особено казвате на играчите си?


- Винаги си приличат първите дни в четирите клуба, в които съм работил. В първия ден винаги казвам, че обещавам да бъда честен, нищо повече. За мен това е най-важното нещо от първия до последния ден на съвместната ни работа. Честен съм и на играчите си казвам само истината. Когато например отида на пресконференция и журналистите поискат да кажа нещо, свързано с отбора, им отговарям само ако преди това съм го обсъдил с футболистите. По този начин нищо, което после излиза във вестниците, не представлява проблем за нас. Ако например някой вестник пише за подготвяна трансферна размяна Тиаго - Станкович, Деян може да бъде спокоен, защото преди това вече съм разговарял с него и съм го уверил, че той ще остане.


- На 45 г. сте и вече излязоха две книги за живота ви. Израстнали сте в Португалия, ставате футболист на горе-долу ниво, после се превръщате в голям треньор. Съжалявате ли, че не станахте футболист?


- Не. Но преди това искам да кажа нещо за биографиите, някои от не са с мое разрешение и в тях може да се разказват какви ли не лъжи. Аз не мога нищо да направя, трябва да си живея с моето семейство - с обич и на спокойствие. Нашата къща е затворена, на моята съпруга не й харесва светлината, която идва откъм моята работа. Ние сме много щастливо семейство. Само че футболът си е футбол и ние се превръщаме в много известни личности в обществото, макар че аз всъщност съм си напълно нормален човек.


- Съпругата ви се казва Матилде и се занимава с организация, която подпомага децата.


- Моята съпруга е много важна. След като се дипломира по философия, не е работила, защото непрекъснато обикаляхме заради треньорската ми работа - Порто, Лисабон, Барселона, Лондон, сега Милано. И за нея беше невъзможно да има своя собствена кариера. Тя е фантастична майка с голямо сърце, която непрекъснато се стреми да помага да другите. Много я харесвам и затова, че харесва спокойствието, не обича известността. Обича да отиде на пазар в супермаркета, без хората да знаят, че тя е омъжена за мен. И аз много харесвам това.


- Един от треньорите на Интер, който се казва Еудженио Берселини и спечели една титла, в деня на празнуването й на въпрос кое най-много му е харесало, разказва за един играч, който винаги биел с десния крак, но в един важен момент отбелязал гол с левия крак. Във вашата история има ли епизод, който да обобщава вниманието ви към подробностите?


- Идва ми наум история от началото на кариерата ми, когато тренирах един малък отбор, който сега играе в португалската втора дивизия - Леириа. Когато бях там, бяхме в елитната дивизия. В края на сезона исках да отида в по-голям клуб и едва ли щях да остана, ако не бях обещал да взема с мен някои играчи. През януари бяхме трети в класирането и ме потърсиха от Порто. В края на сезона петима от играчите на Леирия дойдоха в Порто заедно с мен, като година по-късно заедно спечелихме Купата на УЕФА, а на следващата - Шампионската лига.


- Португалските журналисти ме посъветваха да ви попитам какво разбирате под ранна преса. Твърдят, че това е нещо като мания за вас...


- Може да се казва ранна преса, но може и по друг начин. Аз обичам отборът ми да започва да пресира отрано дълбоко в половината на съперника. Но също така е важно да имаш достатъчно тактическа култура, за да играеш и по друг начин, защото в някои мачове се налага да се окопаваме и да се браним зад централната линия. Но иначе ми харесва да пресираме, когато започва първата фаза от борбата за топката. Това означава защитниците да играят на централната линия, а останалите футболисти да са още по-напред.


- Така ли е и в живота ви, върши ли ви работа ранната преса?


- Не, в живота е съвсем различно. В живота прилагам възможно най-слаба преса, без никакви рискове. Семейство, спокойствие, мир, любов. Не поемам никакви рискове дори при икономическите си инвестиции, в този аспект играя в дълбока защита. Привърженик на катеначото ("катеначо" на италиански означава освен резе, също и здрава, бетонирана защита)? Да, да... ще ме намерите напълно спокоен в градината на къщата ми. В живота съм много предпазлив.


- Тръгва олимпиадата - ще я следите ли? Вълнуват ли ви другите спортове?


- Аз съм спортен човек, харесвам много духа на олимпийските игри и тяхното раждане. Макар да има някои проблеми с допинга и други неща. Дори определен спорт да не ми харесва особено, аз винаги оценявам високо усилието на един спортист, за да достигне до медал и да излезе на подиума със знамето на своята страна. В този смисъл не може да се говори за непрофесионалисти или аматьори. В много индивидуални спортове състезателите работят дълго време с един или двама треньори, за да срещнат само един съперник. Нещо много красиво.


- Познавате португалския, испанския и английския футбол. Какви са първите ви впечатления от обстановката и климата в италианския футбол?


- Публиката е от латински тип, напълно различна от английската. Това, което почувствах по време на подготовката с Интер, го усещах и на подготовката с Барса навремето. В Челси обаче никой не дойде на тренировките за 3,5 г., нямаше никой и можех да ходя спокойно из града, водех спокоен живот. Но през 90-те минути на мача емоциите бяха незабравими, дори ако играехме за купата срещу отбор от долните дивизии. В Англия 90-те минути са изпълнени със страст и емоции, има много хора, и то на всички мачове. В Португалия, в Испания и в Италия обаче в края на двубоя започва друг мач. Мач, който се играе през седмицата, в който се говори за изиграния мач и за този, който предстои.


- Интер обича да го определят като луд клуб. Не е ли дошло време да му вдъхнете малко мъдрост?


- Когато идвам в някой клуб, мога да остана в него 10 или 20 г., но може също 1 г. или един месец. Защото във футбола всичко е възможно. Но когато идвам в един отбор като треньор, трябва да съм с настройка, че ще остана 50 г., че не бива да работя ден за ден, но за бъдещето на клуба. Луис Сколари например пристигна в Челси преди месец и каза, че никога не е виждал толкова добре организиран клуб с превъзходна организация на тренировките. Което за мен бе като спечелена титла, защото аз съм работил, за да изградя тази структура, тази организация. Ако ще работиш за някой клуб, а не за себе си и заради собствения си егоизъм, си длъжен винаги да подготвяш дългосрочен проект. Зная, че после трябва да побеждаваш, трябва да носиш радост и купи, но за да ми е чиста съвестта и да върша добре работата си като професионалист, аз съм длъжен да работя с клуба.


- Но вие знаете ли какво искат тифозите на Интер, начело с Масимо Морати?


- Естествено е да искат да спечелим всички възможни трофеи. Аз и президентът Морати имаме голям опит във футбола, наясно сме, че играем срещу силни и големи отбори. В Серия А има 3-4 отбора с голям потенциал, а в Шампионската лига - 10-12 отбора с нашите амбиции. Не е лесно да побеждаваш. Аз и президентът обаче мислим по един и същ начин: не искаме да бием само днес, искаме клуб, който побеждава и в бъдеще, за което работим заедно.


- Според статия в "Кориере дела сера", Моуриньо е революционер във футбола и консерватор в политиката: вярно ли е?


- Консерватор в политиката - да, но не и революционер във футбола. Аз съм човек с много ясни идеи, с пределно проста философия за работата, и с непоклатима и пълна вяра в моя потенциал. И никой никога не може да ме промени. Нямам намерение да правя революция, както каза мистер Капело, няма на какво да науча другите в Италия. Аз бих казал нещо повече: той казва, че нямам на какво да уча другите, а аз бих казал, че нямам желание да ги уча.


- Защо сте консервативен в политиката?


- Най-напред защото не съм специалист, само съм информиран и се интересувам от всички области на обществото. Политиката е нещо важно. Когато чуя някой политик да говори за футбол, това за мен е положително, защото така футболът става още по-важен за обществото. Но как бих могъл аз да говоря за политика? Как бих могъл да не бъда консервативен? Ако трябва да се извърши "политическа революция" - в кавички, разбира се, човек трябва да знае много повече от мен. Казвам го напълно откровено: за мен равновесието в живота е важно.


- Италианският премиер е също и президент на Милан. Вече срещали ли сте се с него? Той тварди, че е президентът, спечелил най-много титли и трофеи в историята на футбола?


- Не, не съм го срещал. А истина ли е, че е президентът, спечелил най-много трофеи?


- Той твърди така и уверява, че има всички статистики, които го потвърждават, макар от Реал М да го опровергават.


- Не зная. Но това не е толкова важно: Реал М и Милан са два клуба с велика история и със сигурност синьор Берлускони е много горд със своята история в клуба, на който е президент.


- Ще видим ли отново големия Роналдиньо?


- Мисля че да, много е важно за италианския футбол. Миналата седмица на турнира за купата ТИМ говорих с някои познати от Милан, и отбелязахме, че нито един известен играч не е напуснал Италия този сезон. Всички останаха, а дойдоха големи играчи като Роналдиньо, Рийзе и Мунтари. Което за нас е много, много важно. Ще има красиво, оспорвано първенство, ще има емоции и страсти за всички. Трябва да сме амбицирани да постигнем нещо хубаво, както английските клубове през последните години, класирали 3 отбора на полуфинала в Шампионската лига и два на финала. Милан задължително трябва да спечели Купата на УЕФА, те не са отбор за този турнир, но щом са в него трябва да го спечелят. Ние, Ювентус, Рома и Фиорентина след груповата фаза ставаме врагове. Но първо трябва да се стремим и четирите отбора да преминем групите.


- "Гадзета дело спорт" написа, че Моуриньо е фаворит за спечелване на титлата.


- Да се говори сега, че сме фаворити или че ще бъдем последни, за мен не променя абсолютно нищо.


- Кое ви впечатли най-силно като дойдохте в Италия?


- (усмихва се). Мушиците, които се появяват следобед на базата в Апиано, много е трудно да тренираш с всички тези насекоми, които кръжат. Шегата настрана - аз съм гражданин на света и познавам света. В Италия съм играл полуфинал за Купата на УЕФА, никога не съм играл за Шампионската лига. Познавам добре Италия, дори в социален план. И нямах никакви изненади и проблеми докато свикна.


- Казват, че Моуриньо се чувства по-добре с млади и неизвестни футболисти, защото ги нахъсва и измъква максимума от тях.


- Не съм съгласен. Не е важна възрастта: 20-годишен мъж може да мисли и да играе като ветеран, а 40-годишен мъж може да е млад по дух и да е натрупал сериозен опит. Истинският победител никога не се уморява от победите. За мен важното е дали един футболист се пригажда към моята философия за играта, един играч може да дойде защото пасва за поста, който искам да заема. Както стана с Мунтари: трябва да е ясно на всички, че Лампард бе първият в списъка ни, макар да знаехме, че положението му е много сложно, дори невъзможно. Мунтари изчака разрешаването на тази ситуация: когато решихме, че го искаме, знаехме, че момчето има потенциала и условията да ни свърши добра работа.


- За кого викат децата ви?


- Моите деца викат за татко си, нещо очевидно и логично. Не може да забравим историята, за тях участието им в преживяните с Порто важни мигове бе незабравимо. В Лондон последваха три много важни години, включително и в личен план, с три титли и Купата на Англия. В сърцата им е синият цвят - този на Порто и на Челси. Сега и на тях предстои нов живот: Интер е новият живот и новата страст. Но знаят, че когато вечерта се върна у дома, е невъзможно настроението ми да бъде различно в зависимост от това дали бия или губя. Моята съпруга винаги казва: "Вкъщи никакъв футбол!" Но за децата ни е важно татко им да побеждава и да е щастлив.